За Императора
Избрани глави от книгата "Император
Николай II. Пътят на Кръста":
Коронация. Ходинската трагедия
Предателството на „съюзниците“
_____________________________________________________________________________________________________________________
Цялата истина за Императора
Не бива да забравяме
Спомени на капитан втори ранг Борис Апрелев (1888 – 1951), служил на императорската яхта "Щандарт" от 1908 г. Оказал се след революцията в чужбина по волята на съдбата, през 1932 година, морският офицер написва книгата “Не бива да забравим” - ,,малък принос от лични спомени за покойния Император Николай Александрович и неговото Августейшо Семейство”, където ,,може би в ущърб на стила и качествения изказ” се постарал да отрази ,,само истината, простата човешка истина” за Царското Семейство, с което е имал щастието да се познава лично.
Прочетете повече...
Пророчества на светите старци
за последния руски император
Многo руски праведници са предвиждали страшните събития в Русия и мъченическата кончина на Царското семейство. Още през 1915 година, дивеевската пророчица Парасковя Ивановна, наред с иконите, поставила и портрети на Царското семейство, и им се молела като на свети мъченици. Йеромонах Нектарий Оптински между февруари и октомври 1917 година предсказвал, че през 1918 година "Царя и Семейството му ще бъдат убити и измъчвани".
Прочетете повече...
За очерняне на образа на Григорий
Распутин са работили негови двой-
ници
В руската история Г.Е. Распутин е една от най-оклеветените личности.
"Като повярвал в клеветите за царското семейство и приятеля им Распутин, руският народ приел спокойно февруарската революция, свалянето на царя и дори убийството на царското семейство."
Прочетете повече...
Уинстън Чърчил за Николай II
В първия том на книгата "Световната криза 1916-1918" британският политик дава обективна оценка на царския строй, състоянието на руската армия и Императора като главнокомандващ войските. Бидейки в действителност враг на Русия, Чърчил се застъпва за Николай II тогава, когато съветските идеолози обединяват последния руски цар, че е загубил в Първата световна война.
Прочетете повече...
Управник по Божия милост
Николай II е наистина уникален човек и управник. Той е фин интелектуалец, цялостна духовна личност. Бил е изключителен пример за нравствен живот, пример за чиста, висока и неделима любов към Бога и Русия. Можело да му се отнеме всичко, да бъде подложен на всякакви изпитания, но не можело да бъде принуден да измени на Бога и да предаде любовта си към отечеството.
Прочетете повече...
Детство и юношество
Николай Александрович Романов е роден на 6 май 1868 г. в деня, когато Православната църква отбелязва паметта на Свети праведни Йов Многострадални. Той придава голямо значение на това съвпадение, като през целия си живот изпитва "дълбока увереност", че "е обречен на ужасни изпитания".
Прочетете повече...
Възкачване на престола
Николай II се възкачил на престола по-рано от очакваното, в резултат на преждевременната смърт на баща му. Императорът бил малко познат в Русия по време на неговото възкачване на трона. Разбира се, всички знаели, че е на 26 години, че по своя ръст и телосложение той по-скоро приличал на своята майка, императрица Мария Фьодоровна; че има ранг на полковник от руската армия; че е направил необичайно, за това време, пътешествие из Азия и над него било извършено покушение от азиатски фанатик в Япония.
Прочетете повече...
Коронация. Ходинската трагедия
Съгласно законите на Руската империя, царят става владетел веднага след смъртта на своя предшественик. Това било земното определение. Но съществувал още и сакрален закон. Той влизал в действие след акта на миропомазване, когато владетелят се моли на Всевишния пред олтара, като проси Бога да го дари с мъдрост в управлението на царството.
Прочетете повече...
Личността на императора
Многобройни свидетелства на съвремен- ниците на Николай II, дневниците и широката кореспонденция на царя свидетелстват за човек със силен дух, забележителни духовни качества и определени черти на характера, необходими за всеки владетел.
Прочетете повече...
За благото на народа
Личността на всеки държавник се разкрива в неговите замисли и дела. Етикетите „слаб, безволев“ били окачени на Николай II още приживе. Но се съди по плодовете. Именно благодарение на упоритата държавна работа на императора, в страната настъпили много положителни промени.
Прочетете повече...
Отричане
Докато царят заедно с армията се сражавал на бойните полета за независимостта на Русия, той бил предаден от всички страни: както от аристокрацията в столицата, така и от по-нисшите съсловия. Възползвайки се от отсъствието на царя от столицата по време на бойните действия, опозиционната аристокрация засилила дейността си подготвяйки дворцов преврат.
Прочетете повече...
Прощаване с войската
Вечерта на 3 март царският влак пристигнал в Ставката в Могильов. Генерал Н. М. Тихменьов оставил проникновено описание на прощаването на Николай II с офицерите от Ставката, войниците и офицерите от конвоя, състояло се в сградата на щаба в навечерието на отпътуването на царя от Могильов.
Прочетете повече...
Краят на пътя
След отричането се случило обратното на това, за което говорили опозиционерите: започнало разложение на народа, поддал се на низки страсти; Русия се понесла към гибелта с неудържима бързина. От отричането нямало никаква незабавна външна полза. Царят бил онова мистично начало, което удържало силите на злото; но сега вече нищо не препятствало тяхното нахлуване в света.
Прочетете повече...
Предателството на „съюзниците“
Темата за предателството няма да бъде пълна, ако не споменем ролята на кукловодите, стоящи в основата на руските революции. Голяма част от заговорниците дори и не подозирали, че свалянето на самодържавието в Русия е резултат от добре планирана операция. Тя била проведена от световното задкулисие, а прякото управление на агентите в Русия било извършено от специалните служби на „съюзниците“ от Антантата, главно от британска страна.
Прочетете повече...
