Управник по Божия милост
В края на XIX век Русия получава уникален шанс за ново развитие в лицето на руския цар Николай Александрович Романов, който се възкачва на трона през 1894 година.
Николай II е наистина уникален човек и управник. Той е фин интелектуалец, цялостна духовна личност. Бил е изключителен пример за нравствен живот, пример за чиста, висока и неделима любов към Бога и Русия. Можело да му се отнеме всичко, да бъде подложен на всякакви изпитания, но не можело да бъде принуден да измени на Бога и да предаде любовта си към отечеството.
Появата на такъв човек на руския престол била напълно неочаквана за съвременниците му, които не успели да го оценят по достойнство, не могли и да го разберат.
Нито един от руските държавници не е бил толкова оклеветен, както Николай II. Започнали да го заливат с мръсотия още приживе – отначало плахо, после все по-смело, по-нахално, отвъд границите на благоприличието. При това го нападали не само войнствено настроени студенти – много от клеветническите слухове били разпространявани от роднини на венценосното семейство. И тези нападки и клевети получава в собствената си страна не някой друг, а самодържецът, абсолютният монарх, получил власт от Бога и от хората!
След смъртта на Николай II в продължение на десетилетия се опитвали да изтрият неговото име от страниците на руската история, опитали се да направят от него нищожество и кръвопиец едновременно.
Анализирайки естеството на тази ненавист, е лесно да се разбере, че тя се основава на желанието да се скрие, на всяка цена, направеното от този забележителен човек и монарх, който искал и можел да изведе Русия до нов етап на развитие, а именно на еволюционния път.
Да се изтрие името на Николай II обаче е невъзможно. Личността на последния цар отново се появява в центъра на обществения интерес. Познаването на земния му път е необходимо и важно за онези, които искат да осъзнаят руската история като история за съдбата на своя народ, тези, които искат да осмислят как е било в действителност преди, защото без това не е възможно да се разбере защо е станало сега така.
„Преди сто години пред Русия се открило голямо бъдеще, но тя не използвала своя шанс“, счита Владимир Лавров, доктор на историческите науки, академик на Руската академия по природни науки.
„Драматургията на живота и съдбата на последния цар“ – пише докторът на историческите науки А. Н. Боанов в книгата „Николай II“ – отразява не само грандиозния прелом в националната история... Тя най-рязко и най-остро фокусира проблемите... идеологическото противопоставяне между онези, които вярват, че „всичко в Русия трябва да бъде като на Запад“ и тези, които са убедени, че „в Русия трябва да бъде като в Русия“.
„Борбата за царя“, възстановяването на истината за него – това е борба за Русия, за руската култура, тъй като културата (и специално руската) в нейните висши прояви е отражение на връзката на човека с Бога. И най-ярък пример за дълбочината, предаността и значението на такава връзка оставя завинаги Николай II.
Източник: от книгата "Император Николай II. Пътят на кръста"
