Техните  светли  ликове

Царица  Александра  за  семейния  живот. Духовен  дневник  за 1917 г.

Дневникът на императрица Александра разкрива пред читателите истината за нейната светла душа.

Обстоятелствата в живота на императрица Александра, трудностите и изкушенията, които тя преживява, са подобни на тези, които преживяват всички хора. Тя се бори със собствените си недостатъци, с раздразнителността и нетърпението. През по-голямата част от живота си през по-късните години тя страда от хронична болезнена лицева невралгия и мъчително сърдечно заболяване. Малкият й син, наследникът на руския престол, има наследствена хемофилия; и в продължение на тринадесет години от своя живот тя прекарва много време грижейки се за него, когато изпада в състояния близки до смъртта. Постоянно се грижи за близките си, а по време на войната се грижи лично и за много свои поданици.

Страниците от дневника описват пътя, който е преминала душата на царицата. Оригиналът на дневника за 1917 г. представлява малка книжка със синя корица и платнена подвързия, съшита от Александра Фьодоровна, в ъгъла на която е извезан малък кръст. На вътрешната страна на корицата Царицата простичко е написала „Аликс, 1917“. Дневникът е сборник от различни цитати, стихове, размишления, това е дневник на жена, която прави записки за да си напомня за ежедневните задължения в живота на християнина. Записите засягат най-различни теми – от размишления за саможертвата до благотворителните дела, за които знаем от нейните писма. Навсякъде може да се проследи нейното желание да превърне обикновеното всекидневие в нещо прекрасно за Христа.

Простотата на дневника ще разочарова тези, които търсят нещо префинено или тези, които очакват да намерят някакви исторически факти. В страниците на дневника виждаме твърдата решимост на жена, която остро чувства и подгряваното срещу нея обществено мнение, и заплахата от революция, но заставяща се да води обикновен начин на живот и всеки ден да се бори за любов, състрадание и безкористие. Главното поле на битката, на което тя води борба за своя мъж и за своя народ, е нейното собствено сърце. Никакво роптаене, никакво самосъжаление, само постоянно напомняне на себе си да остане вярна на Христос и да се грижи за тези, които са до нея.

Достойното приемане на мъченическия венец е добродетел, която не идва от само себе си. Тази добродетел се постига в ежедневна борба, в постоянно укрепване на душевните сили, докато човек почти незабелязано не придобие способността да посрещне достойно мъчения заради Христос. Тази тетрадка е свидетелство за такава борба.

Привеждаме записи от дневника на Александра Фьодоровна, посветени на семейния живот и възпитанието на децата.

*  *  *

Важен труд, който всеки човек може да положи за Христа, е това, което той може и е длъжен да прави в своя собствен дом. Мъжът има свой дял, той е важен и сериозен, но истинският творец в дома е майката. Начинът, по който тя живее придава на дома специфична атмосфера. Бог идва за първи път при децата чрез нейната любов. Както казват: „Бог, за да е най-близко до всички, е създал майката“ – прекрасна мисъл! Майчината любов като че ли въплъщава любовта на Бога, и тя изпълва живота на детето с нежност.

Някои майки обичат много предано своите деца, но мислят най-вече за земните неща. Те нежно скланят глави над своите деца, когато  те са болни. Работят много и се отказват от всичко, за да облекат прилично децата си. Отрано започват да ги обучават, по малко и постоянно развиват умствените им способности за да заемат те след време достойно място в обществото. Но те не отделят такова внимание за духовното развитие на децата. Не ги учат да познаят Божият воля. Има домове, в които децата израстват без никога да са чули молитви от своите бащи и майки и без да получат някакво духовно обучение.

От друга страна има домове, където пламъкът гори постоянно и ярко, където постоянно се произнасят слова на любов към Христа, където от ранни години учат децата, че Бог ги обича, където, едва проговорили, ги учат да се молят. И след много години паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, осветявайки мрака с лъч светлина, вдъхновявайки във време на разочарования, откривайки тайната на победата в трудна битка, и Ангелът Божий ще им помогне да преодолеят силните изкушения и да не изпаднат в грях.

* * *

Жизнено важно значение има средата. Ние все още не разбираме напълно колко голямо значение има атмосферата у дома, където израстват децата, за изграждането на техния характер. Най-важното място за нас, където се учим на истина, честност и любов – това е домът, най-скъпото място за нас на света.

* * *

По трудния житейски път на родителите има място за детето, където то може безгрижно да разхвърля цветя. За любовта на родителите децата следва да се отплащат със същата любов и благодарност през целия си живот, до края на дните си.

 * * *

С какво щастие е изпълнен домът, в който всички – деца и родители, без изключение – заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радост и другарство. Такъв дом е преддверие към Небето. В него никога не може да има отчуждение.

* * *

Ако в дома има мъка, тя сближава домочадието. Тя прави всички по-търпеливи един към друг, по-добри, грижливи и издържливи. Изпитанията не се изпращат за да ни погубят. Ние трябва да станем истински хора. Бог иска да се очистим от всякакво зло и да станем подобни на Него. Често, за да направи това, Той ни подлага на горчиви изпитания, Бог често прави това с човешките души, защото те не са такива, каквито би следвало да бъдат. Външно те може да изглеждат прекрасно, но вътре в тях не звучи божествена музика. На тях ме им достига духовност и желание да бъдат Христоподобни. Тогава Бог ги съкрушава с мъка и страдания, а от парчетата на предишния живот създава нов живот, достоен за слава, величие и благословение. В света има много мъка. Много хора са паднали духом и именно те се нуждаят от Божие утешение. Ние не трябва да изпадаме в отчаяние, каквито и да са изпитанията в живота ни.

Източник: http://www.pravoslavie.ru/107061.html